Antoaneta's Site

Открих едни безумно удобни подложки за обувки, слагат се някъде под пръстите и предната част на стъпалото и правят животът на високи токове прекрасен! Сещате се понякога как болят крачетата, когато се носят подобни уреди за мъчение.  Подложките са изпълнени с нещо като твърд гел, залепват се върху обувката и се предпазват от хлъзгане, което в това прекрасно, потно време, си е голям плюс. Цената е около 9 лв, а производителят е Шол; не знам как се пише на немски, но евала на немците, признавам ги за пореден път. С тези подложки едни обувки, които не мога да нося повече от  половин час и предвиждах да им намеря нова къща /разбирай кофа за боклук/ сега се завърнаха на челно място в класацията ми за удобни обувки. Освен това издържах на една сватба 6 часа яко танци, ако това се брои де.

Разбрах че имат и лентички за каишки и сандалки, но се съм пробвала. Може би и те са доста удобни. Знам за тях от около 7 години, не знам защо чак сега се навиха да ги внасят, негодници такива. Питат ли ни как се мъчим с летните сандали, а?

Миналата седмица се подложих на серия от козметични манипулации в едно студио и ако се чудите за какво ми е било - естествено, че да стана още по-хубава . Половината от всичките неща, на които ме подложиха ми бяха подарък, останалите си ги заплатих сама като поп, защото реших поне веднъж да прекарам цял ден в грижа за собствения си външен вид. Няма само разни засукани мацки да си позволяват подобни благинки, я. Записах си час за събота, от 11 и започнах да чакам този прекрасен ден.

В събота станах в 11 без 10 и аха за малко да си пропусна часа. Бързо се обляках, пооправих главицата, така че да не изплаша работещите в салона и се метнах на едно такси. Ех, как съжалявах, че не се събудих по-рано, а трябваше веднага да тръгна към студиото и не успях да предусетя сладкото очакване на събитието, моткайки се по пижама. Докато се возех в таксито все се притеснявах, че не можах да си приведа в човешки вид и имах отпечатъци от завивките по лицето, о, безмерен ужас .

В салона почаках около 45 минути докато дойде моят ред, наистина жалко, че толкова бързах. Стоях си на едно меко диванче, на топличко, разнасяше се мирис на индийски пръчици или нещо подобно, тиха музика се стелеше от всички скрити кътчета. След това ме въведоха в една  стая със стол, който приличаше на зъболекарски и няколко шкафа с хиляди малки шишенца с кремове и помади, като най-впечатляващ беше образът на една машина, която според мен бяха използвали по време на инквизицията. Радвам се, че не разбрах за какво е. Козметичката почисти лицето ми, намаза ме с една помада, която миришеше отвратително на крем за бръснене Каро /спомням си на дядо ми как вонеше/, сложи ми два тампона с нещо ужасно щипещо на очите и си замина. Аз, полегнала на зъболекарския стол, трябваше да стоя поне 20 мин така. В началото беше приятно, топличко, музичка, обаче след 5-та минута взе да ми става зверски скучно, а освен това памуците на очите ми започнаха да ми парят така, сякаш изгарях. А аз си мислех, че през цялото време някой ще ми прави компания и ще ми разказва разни хубави истории за красавици и принцове. Като се ядосах тотално реших да си махна памуците от очите, защото вече не се търпеше. Точно в този момент влезе козметичката и ме смъмри, че махам  благотворния елексир от очите си и прекрати надеждите ми да огледам добре машината за инквизиции. Особено неприятни ми бяха следващите няколко минути - гадна воня от пилинга, стоиш съвсем сам, лишен от човешки другар и подложен на ужасната музика, която всяка секунда ставаше все по-натрапчива и дразнеща. Накрая установих, че тази музика представлява  просто 4 последователни тона, които се въртяха непрестанно, уф какъв терор беше, нямам думи. След уреченото време козметичка дойде и махна всичката онази гадост върху лицето ми и попи всички остатъци от нея. Уви, радостта ми беше краткотрайна, защото дамата наново почна да ме маже с нещо гадно и миришещо и трябваше да остава в този влудяващ и миришеш свят още 20 мин.

 След цялото това неописуемо и непредполагаемо изживяване веднага реших, че този ден ми е някакъв кофти ден и масажът и останалите процедури ще са пълно фиаско. За щастие масажът беше приказен. Една леля с бяла манта такива виртуозни движения правеше върху гръбчето ми, такова сериозно отношение показа към болния ми кръст, че накрая  имах чувството как ято бели гълъби пърхат върху мен. Даже като станах има чувството, че аз самата имам крила, истински... Препоръчвам го на всеки, а аз съм си обещала на всеки две седмици да ходя при тази леля с масажите. Маските, които миришат на крем за бръснене Каро ще ги пропусна.

 Следващата спирка в деня за разхубавяване беше при маникюристката ама тя си беше тръгнала, щото закъснях. Нищо. Почаках 45 минути докато дойде моят ред за фризура, накълцаха ме хубаво, изрязаха почти 15 см от косата ми и безмилостната фризьорка накрая каза: и още можеше да ти отрежа, радвай се, че днес съм добра. Уау, несравнимо изтръпване усетих от тези думи. Тръгнах си поживо – поздраво, с рошава и полумокра коса.

 Файнъл каунт даун: От пет предвидени процедури, една не е изпълнена /хм, колко несериозно/, само една хубава и удовлетворяваща. Останалите – пълен шит. Все пак главната мисия беше изпълнена: хубава мацка накрая!

 

Ей на, дойде време да попиша и за заления начин на живот. В момента си хапвам едно кисело мляко със зелена капачка отгоре, което се зове "Био кисело мляко" и струва поне два пъти повече от обикновено. Та заглейждайки се в капачката се замислих, че съм започнала да пазя природата от разрушителния си живот, засега само от моя. И съм станала фен на качествената и природосъобразна храна пък и начин на живот. И всичко това е станало подмолно и тайно от мен, щото никога не съм си го поставяла за цел. Даже преди все си мислех, че са ме оперирали от качеството лична заинтересованост към опазването на природата. Не че държах да разрушавам планетата, но просто никога не ми е било интересено да следя протестите на разни природозащитници, да участвам в тайни техни събирание и прочие. Не зная как е станал този преврат в моята главица, НО с радост откривам как съм лично заинтересована от запазването на природните богатства и някак съвсем лично приемам всякакви посегателства срещу нея. Не че мога да се сравнявам с пионерите в тази област, но ще опиша как съвсем лесно, без грам повече усилия от моя стара спазвам някои мои си правила за зелен начин на живот:

• Разделно събиране на боклука - не нямам си три отделни кофи, но като събера повече суровина от даден вид, отивам и я изхвърлям в съотвената кофа. Неприятно ми е да споделя, но в нашето село няма кофи за разделно събиране, та ходя до съседното и там изхъвърлям. Малко ми е съвестно, че все пак до там се ходи с кола, ама все пак ще е странно ако понеса боклуците в градския транспорт. Обикновено го правя, когато трябва да се ходи някъде така или иначе с кола и не е чак съсипващо за природата.
  
• Ползвам градки транспорт или ходя пеша, въпреки наличието на кола. То и без това се стига за едно и също време. Единствения плюс идва разлика идва от разликата в преживявяането, но поне така ще има поводи да се разказват весели истории. Важното е: по-малко вредни емисии във въздуха, по-малко използвани природни богатства, по-малко изнервени шофери.
  
• Внимавам колко хартия изразходвам вкъщи и най вече в офиса. Вече започнах да ми става много съвестно ако взема да принтирам нещо два пъти. Ползвам старата хартия от двете страни и даже пиша с молив, за да мога да трия грешните неща и ползвам мястото отново. Май от всичките грехове на съвременното общество безразборното ползване на хартия най-много ме дразни, защото все пак се секат дървета. Много дървета. Пък аз обичам дърветата. Затова и винаги гледам кръвнишки, когато някой се мотка безпричинно покрай принтера. Важното: събирайте хартията, тя може да се рециклира и използва отново. Освен това намерих и една много интересна книжка /издадена от горичка.бг/ за зеления офис. В нея беше описана една много сладка концепция - т.нар А4, което ще рече, че всичко трбява да се събира на лист А4 - независимо дали е доклад, предложение или презентация. Ако е на повече листове, то значи документът не е направен добре.
  
• Старая се да ползвам колкото може по-малко найлонови торбички.Уви все още не съм си купила платнена, но скоро ще открадна бабината платнена торба. Може и мрежичка - В едно друго списание четох за една млада дизайнерка, посветила се на изработката на платнени чанти, заместващи найлоновите. Бранд името беше: Сополанко. Жестоко!
• Харесах една инициатива на Горичка.бг - много интересна идея за подарък. Ама няма да казавам сега, щото съм решила да се възползвам от тази идея за подарък. Свързана е с дървета.
• Даже пия зелен чай, вместо кафе

Ей, това се сетих на прима виста. Хора, поне си събирайте боклука разделно.

Тия дни нещо ме е стегнало под лъжичката ... Стяга, та се не трае.
Не стига, че навън е мрачно и дъждовно, че ме е налегнал  някакъв грип /имам сто тона капки и сиропи да ползвам/ и чакам в предизпитна треска поредния ТОЕФЛ, а отгоре на това ме е застигнала една много жестока носталгия по продаденото ми апаратче. Милата Ария вече не е моя, добре ми служеше,  дано да доживее до старини и не ме обвинява в предателство до края на сравнително краткия си технологичен живот.

И така, изпаднала някъде на дъното на ямата за самосъжаление, с два тона мокри салфетки и борейки се с последните достадни задачки за края на седмицата, попаднах на ей тази новина, която направо ми стопли душата: Ще правят модерен вариант на Трабант! Ура!  Като един истински фен на ретро авомобилите, възкраснали в настоящето с нов дизайн и много съвременни джаджи /последен фаворит ми е Мини/, няма как да подмина такава новина в автомобилостроителната индустрия. Ура! Ура! Ура! Да живеят пърпорещите возила! /я, как се получи/.

Много ми е интересно как ще възпроизведат грозните му форми и линии, пък най- вече картонените стени. Тъй като самият Мерцедес се е заел с тази велика задача, да се надяваме, че поне гадния звук на двутактов двигател да махнат. Ама като си помисля за последното им подобно изобретение /грозния Смарт/ все си мисля под мустак, че няма да успеят.

Ето насладете се: http://news.automedia.bg/read/2814.html

То мина доста време оттогава, ама аз никога няма да забравя и искам да заплюя организаторите и да закача деянието им на стената на срама :)

Всичко се случи преди онези хубави неработни дни - 6 и 7 /пфуу, какъв залюхан блогър съм, пиша с две седмици закъснение ; добре че светът не разчита на моите усилия/

Точно в срядата, преди да привърши работния ден,  написах едно гневно писмо на организаторите от ТОЕФЛ с въпрос няма ли най-накрая да ми потвърдят отмяната на изпита и няма ли да ми зададат нова дата. Реших, че с темповете, с които действат, някъде към ноември трябва да ми отговорят. На следващия ден се наспах, починах приятно, някъде към предиобед си проверих пощата за да видя дали някаква мистериозна сила случайно не е накарала организаторите да ми пишат, но не би. На следващия ден се излежавах до късно, мотках, почивах, гледах филмчето Рататуй и накъде към 8 вечерта си проверих пощата пак с онова нечовешко любопитство - дали, случайно не са ми писали. Когато прочетох единственото ново писмо в пощата ми не можах да си затворя устата от почуда... Последваха няколко минути в нечленоразделни пожелания, насочени към онези тъпаци. Не че псувам, ама има моменти, в които  се чувстваш толкова безсилен, че нямаш какво друго да направиш.

Бяха ми насрочили датата на същия ден, ама изпита беше започнал три часа по-рано от момента, в който аз четях уведомлението. Бяха ми го изпратили предния ден, малко след като съм си проверила пощата. Определено всичко това ми скапа настроението за предстоящото събитие в Сандански.

Написах 2 писма на ТОЕФЛ, където с по-благ гласец им обясних, че няма начин да отида на този тъп изпит, ако ми го насрочват само 12 часа предварително. Вложих всичките си емоции, разказах им нещастното си битие, разкрих цялата си душа в писмото - възражение, и те накрая ми върнаха автоматичен отговор: Благодарим Ви че се свързахте с нас. Нищо не можем да направим, моля обърнете се към местния организатор - някакви си Прометрик. Тия загубеняци бяха виновни и за провала на първия изпит.

Повторих процедурата с емоционалните писма и до прометрик и исках да ми насрочат нова дата, притеснявайки се, че просто ще ми кажат - тва е булка, като не си отишла на време, оправяй се! Когато им написах третото писмо, там вече със сериозни заплахи, те започнаха да ми отговарят бавно и систематично на всяко предходно писмо.  Последните писма бяха нещо от рода на: престанете да  ни пишете, вече ви отговорихме. Ама аз какво съм виновна, че една седмица им трябва да си оправят кашата, дето са я объркали.

Междувременно се свързах с изпитния център, който проведе втория изпит. Въпреки че беше доста трудно /хе, че какво да си помисли човек, изпитен център, който провежда изпити чрез интернет си няма интернет страница, но нищо; все пак беше нещо като част от БАН, та все пак е разбираемо/, наложи ни се да търсим някаква сграда от 100-те сгради на БАН, един чичко, охрана, само каза, че такъв център нямало в негова сграда. Накрая намерихме някакъв телефон чрез една брошурка, която беше за съвсем друго нещо, който телефон ме отведе до сърдития глас на една леля от БАН, която ме прехвърли на друга леля, която пък от своя страна ми говореше със съжалителен глас как така съм си изпуснала изпита за кандидатстване по английски, и  накрая стигах до съдържателя на изпитния център. Той ми обясни как изпитът е започнал в по разписание в 5 ама то до към  8 не са могли да се регистрират, и накрая се скапала цялата система и изпита пак не се провел. Горките деца, които пристигат с роднини, спят по хотели и пътуват към 8 часа от другия край на държатава.

Та след много писма и разправии имам нова дата

Гер ми изпрати едно списъче с разни нещица, които можеш да свършиш докато си на този свят. Или може би неща, които трябва да си свършил, за да се почувстващ истински живял. Някои определено са доста странни, други не ги разбирам, но повечето са забавни.  Миоте свършени неща съм ги болднала, като само някои съм скрила - прекалено лични са. Явно екстремните са ми слабост, защото повечето отбелязани са от тази категория.

1. Да почерпиш цялото заведение
2. Да плуваш с делфини в открито море
3. Да изкачиш връх /Черни връх, ама се брои/
4. Да караш Ферари пробно
5. Да си посетил голямата пирамида в Гиза от вътре
6. Да си държал тарантула в ръката си
7. Да си бил с някой на свещи в банята /естествено, още кога открих свещите в банята, ехей/
8. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш
9. Да прегърнеш дърво /особено като бях малка, пробвах се всичко да прегръщам/
10. Да направиш стриптиз (до край)

11. Бънджискок /не, и никога няма, виж парашутните скокове са друга работа/
12. Да посетиш Париж /скоро очаквам и това ще стане/
13. Да изживееш буря в открито море /би било доста интересно/
14. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева (естествено, ех студентски град)
15. Да видиш северното сияние /определено ми се иска, пък и идеята да пийвам Финландия докато се наслаждавам на сиянието предизвиква у мен леко настръхване/
16. Да посетих спортно събитие на огромен стадион /определено би ми харесало на някоя олимпиада, ама като се мотках за атинската
17. Да се качиш на кулата в Пиза /това ще го броя, щото съм я виждала, бях в подножието й, и съм 100 % сигурна, че не пускат да се качиш там/
18. Да посадиш собствени зеленчуци и да ги хапнеш /кво пък толкова/
19. Да докоснеш айсберг
20. Да спиш под открито небе /определено съм доста страхлива и си пазя комфорта/

21. Да смениш бебешки пелени (не, пропуснах възможността, когато имах такава)
22. Да се возиш на балон
23. Да наблюдаваш метеоритен дъжд /даа, онези Персеиди, май видях само 1 пробляскващо нещо/
24. Да се напиеш с шампанско /трябва ми точно една чаша/
25. Да дариш с добра цел повече, отколкото можеш да си позволиш
26. Да наблюдаваш нощното небе през телескоп
27. Да ти избухнеш в смях в неподходящ момент
28. Да участваш в побой
29. Да спечелиш при конни надбягвания
30. Да се оттървеш от работа без наистина да си болен 

31. Да поканиш непознат(а) на среща
32. Да участваш в битка със снежни топки
33. Да си снимаш задника на ксерокса в работата
34. Да се изкрещиш силно колкото можеш
35. Да държиш агънце в прегръдките си
36. Да изживееш някоя своя тайна фантазия
37. Да плуваш гол в полунощ
38. Да плуваш в ледено студена вода /река Даламан/
39. Да проведеш истински разговор с просяк
40. Да наблюдаваш слънчево затъмнение 

41. Да се возиш на високоскоростно влакче
42. Да биеш дузпа
43. Да се справиш със задачите от три седмици в три дни
44. Да се танцуваш като откачалка, без значение кой те гледа
45. Да говориш цял ден с чужд акцент
46. Да посетиш родното място на някои от дедите си
47. Да си наистина щастлив в собствения си живот, било то и само за момент
48. Да имаш два харддиска в компютъра си
49. Да посетиш всички 23 кантона/провинции за други държави
50. Да си харесваш работата във всяко отношение 

51. Да се погрижиш за някой, който е пиян
52. Да притежаваш достатъчно пари според собствената си преценка
53. Да имаш откачени приятели
54. Да танцуваш в чужбина с непознат

55. Да наблюдаваш китове, които са на свобода
56. Да откраднеш табела от улицата
57. Да пропътуваш далечна държава на стоп и с раница на гърба
58. Да участваш в демонстрация
59. Да опиташ freeclimbing
60. Да излъжеш държавен служител в чужбина, само за да не се набиваш на очи 

61. Да се разхождаш в полунощ на плажа
62. Да скачаш с парашут
63. Да посетиш Ирландия
64. Да страдаш от любовна мъка по-дълго, отколкото е била самата връзка
65. Да ядеш в ресторант на маса с непознати
66. Да посетиш Япония
67. Да вдигнеш гирички, тежащи колкото теб самия
68. Да издоиш крава
69. Да направиш азбучна листа на всичките си CD-та, касети
70. Да се представиш като известна личност

71. Да пееш на караоке
72. Да прекараш един цял ден в леглото, просто ей така
73. Да позираш гол пред непознати
74. Да се гмуркаш с кислородна бутилка /да, жестоко/
75. Да правиш секс на фона на Bolero от Ravel
76. Да се целуваш в дъжда
77. Да си играеш в калта
78. Да си играеш в дъжда
79. Да посетиш автокино
80. Да направиш нещо без да съжаляваш, а всъщност да трябва да се разкаеш

81. Да посетиш великата китайска стена
82. Да се покачиш на високо дърво
83. Да използваш вместо Microsoft Windows нещо по-добро
84. Да основеш собствена фирма
85. Да се влюбиш щастливо и споделено
86. Да посетиш известна историческа местност
87. Да научиш някой борбен спорт
88. Да участваш в съдебен спор, активно или само като зрител
89. Да стоиш повече от 6 часа наведнъж пред някоя игра
90. Да се ожениш

91. Да играеш във филм
92. Да провалиш купон
93. Да обичаш някого, въпреки че е забранено или неподходящо
94. Да целуваш някого докато му се завие свят
95. Да се разведеш
96. Да правиш секс в офиса
97. Да не ядеш 5 дни
98. Да опечеш сладки по собствена рецепта
99. Да излезеш костюмиран от глава до пети на карнавал
100. Да пътуваш с гондола през Венеция

101. Да се татуираш
102. Да откриеш, че само докосването на предмети те кара да настръхнеш
103. Рафтинг /дааа, това на същата река Даламан/
104. Да се покажеш по телевизията като “експерт”
105. Да получиш букет без причина
106. Да мастурбираш на обществено място
107. Да се напиеш така, че после да не си спомняш нищо
108. Да научиш десетопръстната система за писане /Да, и върши доста добра работа, трябва да науча и на латиница/
109. Да излезеш на сцена или да държиш реч пред голяма публика / мъничко притеснително, още повече речта беше пред стадо професори и адвокати/
110. Да посетиш Лас Вегас

111. Да запишеш собствена музика
112. Да търсиш планински кристали в Алпите
113. Да имаш One-Night-Stand
114. Да посетиш Тайланд
115. Да видиш как живеят бежанци
116. Да си купиш къща
117. Да удариш колата си докато маневрираш /отказвам го/
118. Да си погребал някой/двамата родители
119. Да си обръснеш интимното окосмяване
120. Да пътешестваш с кораб

121. Да говориш повече от един език гладко /знам два, ама не чак гладко/
122. При опит да защитиш някой друг, да те набият теб
123. Да прекараш нощ в пустинята
124. Да караш кънки на лед на замразено езеро/река
125. Да попълниш сам данъчната си декларация /попълвах, ама не моята/
126. Да отгледаш деца
127. Да си купиш след години любимата играчка и да си поиграеш с нея (не за мен, откраднах влакчето на релси на племенницата ми/
128. Да пропътуваш цяло турне с любимия си изпълнител
129. Да определиш собствената си звездна констелация
130. Да направиш велосипедна обиколка в чужбина

131. Да откриеш нещо интересно за собствените си предци
132. Да напишеш писмо до правителството
133. Да започнеш от нулата, някъде с любимия човек
134. Да дариш кръв /очаквайте скоро/
135. Да минеш пеша по Golden Gate Bridge в Сан Франциско
136. Да пееш силно в колата и да не спираш, въпреки че те гледат
137. Да направиш аборт, респ. партньорката ти
138. Да си направиш разкрасяваща операция
139. Да оживееш след тежка катастрофа
140. Да напишеш статия за важен вестник

141. Да отслабнеш една трета от теглото си
142. Да гушнеш някой, за да го успокоиш
143. Да караш самолет
144. Да погалиш Stachelrochen (не знам какво е това)
145. Да разбиеш сърцето на някой (предполагам само/
146. Да помогнеш да животно да роди
147. Да си изгубиш работата
148. Да спечелиш пари в предаване по телевизията
149. Да си счупиш кост
150. Да скочиш от 10 метра в басейна

151. Да отидеш на фотосафари в Африка
152. Да караш мотор
153. Да караш с повече от 200 км в час с каквото и да било превозно средство
154. Да си направиш пърсинг където и да е, стига да е от раменете надолу
155. Да стреляш с оръжие /страшно добра съм, ей/
156. Да ядеш набрани от теб гъби
157. Да яздиш кон
158. Да поставиш страницата си в интернет /е, кво четете, а/
159. Да правиш секс във влак в движение
160. Да си бил на място в борсата за акции

161. Да построиш иглу/снежна къщурка и да преспиш в него
162. Да спиш през целия полет: старт, пътуване и кацане
163. Да спиш повече от 30 часа в рамките на два дни
164. Да напишеш стихотворение за любимия човек /да, в 7 клас, там някъде спряха и опитите ми със стихотворството/
165. Да пропътуваш всички 7 континента
166. Да пътуваш повече от 2 дни с кану
167. Да произведеш сам хартия /не, обаче скоро гледах едно обяснение с картинки как се прави; не изглеждаше страшно/
168. Да си изживял истинската романтика на лагерния огън
169. Да дариш сперма или яйцеклетка
170. Да си научил някой от класическите танци (да, когато бях в четвърти клас, сега пак всичко от начало)

171. Да видиш собствената си снимка във вестника
172. Да си имал поне две щастливи връзки в живота
173. Да убедиш някой в нещо, което за теб е изключително важно
174. Да изхвърлиш някого заради държанието му
175. Да тръгнеш отново на училище
176. Да летиш с парапланер
177. Да наблюдаваш течности от собственото си тяло под микроскоп
178. Да погалиш хлебарка
179. Да опържиш зелени домати и да ги изядеш
180. Да прочетеш Омировата Илиада

181. Да прочетеш книга на известен автор, която не си прочел когато е трябвало в училище
182. Да откраднеш от ресторант лъжица, чиния или чаша
183. Да присъстваш на златотърсачески процес
184. Да се научиш на някакво изкуство с цел автодидактика
185. Да убиеш собственоръчно животно, да го сготвиш и да го изядеш
186. Да се извиниш на някого за несправедливост, направена преди години
187. Многочасова нощна разходка на лунна или изкуствена светлина
188. Да правиш секс с някого, който е наполовина и двойно по-възрастен
189. Да те изберат на обществена длъжност
190. Да създадеш собствен компютърен език

191. Да осъзнаеш, че живееш собствената си мечта /ако го направя сега, какво следва/
192. Да оставиш някого, когото обичаш на чужди грижи
193. Да сглобиш сам компютър
194. Да продадеш собствено произведение на изкуството
195.  Да имаш щанд на някой уличен фест
196. Да си боядисаш косата (/ха ха, елате да видите/
197. Да бъдеш DJ
198. Да разбереш, че някой те е зарязал в интернет
199. Да претърпиш анафилактичен шок и да оживееш
200. Да те арестуват

Чудя се от къде да започна... Някак странно ми се струва да коментирам нещо, което очаквах с огромно нетърпение /за да мине и да не го мисля повече/ и то да не се състоя. Ако се чудите за причината - ми да, то е закон все на мен да се случат простотиите 

Сутринта започна с мъничко притеснение и почни неразгадаемо смътно чувство, че нещо няма да е наред. Предполагах, че в най-лошият случай ще се представя зле или например ще изкарам една точка под необходимия минимум. Наистина не бях подготвена за това, което щеше да ми се случи. Както бях открила при предишния ми изпит, съвсем случайно разбира се, човек никога не може да е подготвен за това, какво ще му се случи на изпит.  Предният път беше само един мрънкалник, който по злощастни обстоятелства стоеше точно зад мен и четеше /и мислеше/ на глас до последната секунда на изпита. Този път изпитът изобщо не се състоя.
    Още на обяд се закучиха нещата, когато вместо всички да започнем в 13,00, в този час имаше само  4  човека, на които бяха проверени документите. И така, с това темпо до към 3 и половина, когато дойде и моят ред. Последва малко спор, щото не си приличам много-много със снимката на личната ми карта. Но аз бях подготвена и носех паспорта си /дааа, онзи паспорт/ с актуално фото на него. Влязох в стаята, т.е. стайченцето с десетина местенца, разделени с едни пластмасови плоскости. И вместо тези плоскости да изпълняват единствената си задача  да пречат на хлапетат да прериписват, те падаха непредсказуемо по главите ни, даже по нечии глави и по няколко пъти.
    Започна изпитчето, четем, цъкаме отговори и тъкмо се концентрирах /това към втория текст/ комповете ни започнаха да гаснат един по един. И така, оказа се че нещо мрежата им с братята холандци, които организират изпита и отговарят за системата, се е прецакала край неприятно. Постояхме един час някъде в залата, после ни преместиха в кафенето, а покрай нас от време на време прехвърчаше някое дете, което беше в  почивка от изпита.  Явно само моята стая беше с прецакана мрежа. През това време беседвахме как ще удушим някой  от организаторите /накрая стигнахме докрайната идея за  отвличане/, защото не ни разрешаваха да излизаме от кафененцето, даже ине позволяваха да си взимаме чантите, щото можело нещо да си подскажем междувременно. Накрая към 7 вече ни освободиха да си ходим, тотално изгладнели /нападнахме разни там шкафчета със сладки в кафето, ама ти си трябват и мръвки/, изтощени до предела на силите си и ... без даже да сме разбрали каква е темата за райтинга. Пфу, отвратително беше. Горките дечица, които бяха дошли от всички краища на страната и се бяха готвили няколко години за събитието...

  Единственото приятно нещо на този изпит беше възможността да разбера, че в България все още има съзнателни, интелигентни и забавни млади хора, които подозирах, че отдавна са изчезнали с динозаврите или поне с австралопитеците. Е, и освен това другарчето по стол се опита да ми направи готина свалка докато чакахме. То от скука на човек какво ли не му идва на акъла, ама неговото компютърче единствено тръгна, така че не успя в общи линии.

Та... съвсем подробно ще обясня какво преживях докато се възползвам от правото си да притежавам международен паспорт или само паспорт поновому. И да не си мислите, че го правя за слава :) .. само се опитвам сложа едно малко предупреждение какво ви чака пред алуминиевата врата на МВР.

Началото на тази покъртителна история е някъде в периода на първите дни на 2000 г., когато имах неблагоразумието да си извадя за първи път паспорт - за екскурзията, която организирахме в края на 12 клас. Този паспорт изтече някъде през 2005 г, когато аз нямах никаква идея, че трябва да го върна до един месец, иначе подлежа на глоба, забележете. Все си мислех, че трябва да го предам на паспортна служба, когато вадя следващ. Живеейки в тази нелепа заблуда около 2 години, аз съвсем съвестно пазех този паспорт за деня, в който ще го предам срещу новия документ. Е, явно това е последицата от личната ми незаинтересованост да следя промените във всеки закон особено този за документите. Тук е момента да си вземете поука.

Следващият етап - след кратък разговор с една мила дама, редови служител в паспортната служба на МВР, разбрах че като притежател на временно жителство в София, мога да подам документите си в съответно МВР в София. Приемайки тази информация като много удобна истина, чаках доволно време докато отида в МВР-то и разбият илюзията ми на пух и прах. Както и мечтата ми да се гмуркам скоро.

Тогава се започнаха едни комбинации, едно мислене и чудене какво да направя, че да не изпусна така лелеяното от мен гмуркане. И  решението беше тежко и жесток. С треперящ глас помолих да ме пуснат два дни по малко сутринта от работа, така че да отида до Пловдив и да подам документи и съответно да ги взема от тамошното МВР. Не че толкова много ми се лашкаше из междуградските автобуси през най-горещите дни, но както ми казаха от РПУ-то в квартала само лично се подават документи, не може с пълномощно. Подготвих всички документи, снимки, раздадох инструкции на родителите ми кой на коя опашка да чака е се метнах на рейсчето. Добре че този път уцелих накакъв, на който климатика му беше произведен скоро и се справи машината, даже по едно време се чудех що не съм си взела и яке, ако не някаква по-сериозна завивка. Като слезох на гарата в Пловдив разбрах - там беше адска жега.

На следващата сутрин чинно зачаках в 7 и половина пред кварталното МВР, в което трябваше да върна стария паспорт /Гер благодаря за информацията, иначе съвсем щях да се лутам/, което започваше работа в след час, но аз си пазех ред, щото в 10 и половина най-късно трябваше да хвана обратния рейс за София. Представяте ли си колко зле са институциите в бг и как ние българите сме обръгнали на опашки, след като имаше човек, наредил се преди мен. След много чакане и нови инструкции към майка ми, пазеща ред на опашката в централното МВР, стана необходимото време да ни пуснат при лелите от паспортното, но не би.  На мазния чичка на портала му звънна по социалистически мазен начин телефончето, и той невъзмутимо заяви, че системата на паспортна служба се скапала нещо и ще почакаме 5 / словом пет/ минути. След изтичането им минутите станаха 10, а след това половин час. Накрая, след час и половина, чеието каза, че можело и да не се оправи системата, щото тя била така от три дни. Беше 10 часа  вече, майка ми на другата опашка не знаеше какво да прави, а аз трябваше да хващам вече рейса. 

След кратък словесен бой с чичето от гишето /ах как не беше ръкопашен, щото щяхме да го смажем тоя/  разбрах, че цялата процедура с връщането и подаването на документи за нов паспорт можела да стане с пълномощно. Брей, осъзнах набързо, че лелките в София са ме метнали нещо, но както щях да разбера по-късно,  те просто не са знаели какво може и какво не. Баща ми ме метна на таратайката, забрахме майка ми от другата опашка и хоп пред съдебната палата да издирваме нотарус, за да завери пълномощното. Трима отказаха съдействие, като разбраха, че става въпрос за пълномощно, няколко искаха да си го напишем сами, а тази, която го подписа и подпечата пък не си свърши работата. Както се оказа по- късно. Щастлива, че съм дала пълномощно и майка ми ще се бори с гадната администрация се метнах на обратния рейс за София, две милисекунди преди да тръгне. Голям късмет си мислех аз, докато майка ми не се обади отново, за да ми каже че всъщност нотариуската е пропуснала най-важното, да сложи печат върху заявлението за паспорт и снимката ми. Там някъде се бях отказала да ходя да се гмуркам вече. То в бг нещата винаги се прецаква я от администрацята, я от някойо льольо, визирам нотаруската.

Следва момента, в който аз реших, че от София ще издам пълномощно на майка ми. Всичко това в рамките на обедната ми почивка от един час. Нови снимки, търсене на 4 РПУ, за да купя заявление, един тъп таксиджия, който ми взе 4 лева и ме свали някъде по средата на Лозенец, но в никакъв случай не до тъпото РПУ, обясненията на жената зад гишето, че не може да подам заявление с пълномощно /отново, да/ и накрая търсенето на нов нотарус, който да сложи безценен подпис и печат.  Свърших всичко с изключение на последното. То беше на следващия ден, но пък изживяването си струваше /това на шега/. Въпреки че зная поне 10 офиса на нотаруси и ги посетих всичките, само един се съгласи да сложи печат, но трябваше да го изчакам един час докато свърши  с опашката от клиенти пред мен. Всички останали бяха я в някаквъ важна сделка за 100 000 евро или днес не приемаха след като разбираха, че искаш само едно пълномощно за 3 лева /ха ха/.  В един момент тичах по Раковска, обиколила всички възможни нотаруси, които ме изгониха, се чувствах като Майкъл Дълглас във филма Играта /препоръчвам го/,  когато му се случваха всякакви гадости като подарък за рождениия ден.
Нотариусът се опита да ме успокои, че всичко е наред и пълномощното ми ще бъде изготвено както е по закон и за да ми върши работа. Явно се ядоса от постоянните ми въпроси къде ще се подпише и ще сложи печат, ама препатила глава не се притеснява от това.

Изпратих пълномощното, снимките и още един- два документа, които никой не беше упоменал, че трябват /добре че майка ми всеки ден висеше там и им досаждаше - тук е момента да й благодаря/ и о, чудо, след 3 дни паспорта  беше готов. /следа племенен танц на щастието/. Учудващо майка ми го беше взела пълномощното, въпреки че един приятел ми каза как МВР не са разрешили паспорта на бременната му в 9 месец жена да бъде взет с пълномощно.


Цялото това нещо се разви в рамките на 2 седмици, изопнах нервите на родителите ми, а за моите нищо няма да казвам, щото вече ги няма. НО, резултата си заслужаваше, все пак ще се гмуркам. След толкова борба с гадните лелки от паспортните служби, недомислието на закона и различията в тълкуванията му от всяко РПУ осъзнах, че щом съм се преборила с този проблем, то ще успея да преборя световния глад, разпростнанението на СПИН, както и навика на някои хора да хвърлят боклука през терасата.  Възвърнах усещането за  могъщество и  безсмъртие, което притежавах на 19.

Поуката от разказа - не си имате работа с  администрацията на бг, особено с МВР. Или както става  в бг, по- добре си имайте приказта с някой от  МВР/разбирай  връзки/

 P.S. Сигурна съм че съм забравила още сто простотии да опиша покрай тъпия паспорт, но предполагам съм ги забравила /това е хубаво/, ама все пак вижте колко много помня:)

 В този прекрасен следобед реших да сложа началото. Очаквайте снимки, наистина добри